Дзин (265 – 420)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Дзин (на китайски: 晉, пинин: Jìn) е китайска династия, оглавявала държава в Източна Азия от 265 до 420 година.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дзин.
Дзин 晉 | |
265 – 420 | |
Западна Дзин през 280 година | |
Континент | Азия |
---|---|
Столица | Луоян (265 – 311) Чанан (312 – 316) Дзиенкан (317 – 420) |
Официален език | Китайски език |
Религия | Будизъм, даоизъм, конфуцианство, китайска народна религия |
Форма на управление | Монархия |
Император | |
265 – 290 | Дзин У |
419 – 420 | Дзин Гун |
История | |
Основаване | 265 г. |
Обединение на Китай | 280 г. |
Начало на Западна Дзин | 317 г. |
Край | 420 г. |
Население | |
Преброяване | 22 620 000 |
| |
Днес част от | Китай Монголия Виетнам |
Дзин в Общомедия |
Началото на държавата Дзин е поставено през 265 година, когато Съма Йен, влиятелен аристократ от северната част на Хънан, завзема властта в Цао Уей, обявявайки се за император под името Дзин У. До 280 година той унищожава и Източна У, слагайки край на периода на Трите царства и обединявайки Китай за пръв път след края на династията Хан през 220 година.
В началото на IV век империята Дзин изпада в тежка криза и Северен Китай е завзет от няколко новообразувани държави – Шестнайсетте царства, повечето от които се управляват от некитайски династии. Дзин успяват да се задържат в Южен Китай, като през 317 година преместват столицата си в Дзиенкан – периодите преди и след това събитие се наричат Западна Дзин и Източна Дзин.
През 420 година висшият сановник на Дзин Лю Ю се обявява за император, като унищожава империята Дзин и поставя началото на династията Лю Сун и периода на Южните и северни династии.