Делхийски султанат
From Wikipedia, the free encyclopedia
Делхийският султанат (на персийски: سلطنت دهلی; на хинди: दिल्ली सल्तनत; на бенгалски: দিল্লীর সুলতান) е ислямска империя със седалище в Делхи, която обхваща по-голямата част от Индийския субконтинент в периода 1206 – 1526 г. Създадена е в голяма степен в резултат на кампаниите на Мухамад Гури и лейтенанта му Кутб ал-Дин Айбак в периода 1175 – 1206 г. и най-вече на победите в битките при Тараои през 1192 г. и Чандавар през 1194 г.
Делхийски султанат | |
1206 – 1526 | |
Делхийският султанат в разцвета си при управлението на Туглакидите. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Лахор (1206 – 1210) Бадаюн (1210 – 1214) Делхи (1214 – 1327) Даулатабад (1327 – 1334) Делхи (1334 – 1506) Агра (1506 – 1526) |
Официален език | персийски, хиндустани |
Религия | сунитски ислям |
Форма на управление | Султанат |
Султан | |
1206 – 1210 | Кутб ал-Дин Айбак (първи) |
1517 – 1526 | Ибрахим Лоди (последен) |
История | |
Независимост | 12 юни 1206 г. |
Битка при Амроха | 20 декември 1305 г. |
Първа битка при Панипат | 21 април 1526 г. |
Валута | така |
| |
Днес част от | Индия Пакистан Бангладеш |
Делхийски султанат в Общомедия |
Султанатът интегрира Индийския субконтинент в глобалната космополитна култура[1] (засвидетелствано конкретно в развиването на езика хиндустани[2] и индо-ислямската архитектура[3][4]). Той е една от малкото сили, които успяват да отблъскват монголските нападения от Чагатайското ханство[5] и които поставят на престола жена – Разия Султан, която управлява от 1236 до 1240 г.[6] Анексиите на Мухамад бин Бахтияр Халджи са отговорни за мащабното оскверняване на индуистки и будистки храмове[7] (довело до упадък на будизма в Източна Индия и Бенгалия[8][9]) и унищожаването на будистки университети и библиотеки.[10] Макар първоначално да е подривен за индийския елит, султанатът като цяло оставя големите си немюсюлмански субекти да спазват местните закони и традиции.[11][12] Като продължително отблъсква монголските нашественици, султанатът избавя Индия от унищожението, застигнало Западна и Централна Азия, което води до голяма миграция на войници, търговци, занаятчии и хора на изкуството от тези области към Индийския субконтинент, като по този начин се образува синкретична индо-ислямска култура.[13]