Готическа скулптура
From Wikipedia, the free encyclopedia
Готическата скулптура се ражда в тясна връзка с архитектурата, като резултат от украсата на големите катедрали и други религиозни сгради, но в крайна сметка придобива независимост и започва да се отделя като самостоятелно изкуство. Възниквайки във Франция, в района на Париж, тя има първия си важен израз в обновяването на базиликата Сен Дени, извършено между 1137 и 1144 г. Първата ѝ фаза разработва строг, стилизиран стил, с издължени пропорции и йерархичен общ вид, желаещ да предаде впечатление за духовност, доста далеч от анатомията на истинското тяло. От 1200 г. стилът започва да се развива към по-голям натурализъм и реализъм, с прогресивно поглъщане на класическите влияния и по-голямо наблюдение на природата. Промените в религиозната доктрина, които довеждат до сближаване на Бог с човека и смекчаване на неговия характер, който преди е недостъпен и негъвкав, също допринасят за влияние върху еволюцията на предпочитаните форми и теми. Около 1300 г. готическият стил вече е далеч отвъд френските граници. Формират се важни регионални школи и около 1400 г. той доминира в по-голямата част от Европа, след което започва упадък, който следва различни модели в различните региони. Готическата скулптура в късните си етапи продължава да се използва широко в архитектурната декорация.[1][2]