Война за австрийското наследство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Война за австрийското наследство (на английски: War of the Austrian succession, на френски: Guerre de Succession d’Autriche, на немски: Österreichischer Erbfolgekrieg) се нарича един от най-големите европейски конфликти през ХVIII век, продължил от 1740 до 1748 г.[1] В него се противопоставят от една страна Австрия, подкрепена от Великобритания, Нидерландия и за кратко от Русия, а от друга – Франция, Испания, Неаполитанското кралство, Бавария и Прусия. Много от малките държавици също заемат страна, като някои от тях сменят ориентацията си (например Саксония и Савоя). Войната завършва с мира от Аахен (Екс-ла-Шапел), с който Прусия получава Силезия, а синът на Филип V Испански дон Фелипе – Парма. Като се изключи това, Хабсбургската империя, управлявана от Мария Терезия, запазва своята цялост, както и короната в Свещената Римска империя.
Война за австрийското наследство | |||
Кралският шотландски полк при Фонтеноа, 1745, худ. Уилям Къминг (1894 г.) | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 16 декември 1740 – 18 октомври 1748 г. (7 години, 10 месеца и 2 дни) | ||
Място | Европа, Северна Америка, Индия и Индокитай | ||
Резултат | Аахенски мир | ||
Територия | |||
Сили | |||
| |||
Война за австрийското наследство в Общомедия |