Вестфалски мирен договор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Вестфалските мирни договори (на немски: Westfälischer Friede) от 1648 г. слагат край на Тридесетгодишната война, както и на Осемдесетгодишната война. Може да се смятат за край на европейските религиозни войни, започнали след Реформацията.
Вестфалски мирен договор | |
Ратификацията на Мюнстерския договор, 15 май 1648; картина от Герард Терборх от 1648 г. | |
Информация | |
---|---|
Подписване | 24 октомври 1648 г. |
Място | Мюнстер, Свещена Римска империя; Свещена Римска империя |
Подписали | Свещена Римска империя Шведска империя Кралство Франция Швейцария Съединени провинции |
Вестфалски мирен договор в Общомедия |
В клаузите му се уреждат няколко вида проблеми: германската религиозна свобода, политическата организация на Германия, европейският мир. Само по първия проблем в по-либерален дух се променят точките от Аугсбургския религиозен мир. Германия остава раздробена на отделни суверенни княжества с изборен император. Франция има най-голяма изгода от клаузите на договора: тя получава областите на север от Пиренеите от Испания. Швеция получава Западна Померания, с което става единствен владетел на Балтийско море. Официално е призната независимостта на Нидерландия. Има норми против намеса във вътрешните работи на друга държава. По-късно някои идеи на Вестфалските мирни договори стават основни за международното право.
Мирните договори включват 109 делегации, представляващи европейските владетели. В тях взимат участие императорът на Свещената Римска империя Фердинанд III, както и Филип IV – испанският крал. Делегати от Франция, Шведската империя, Холандската република, принцове от Свещената Римска империя и владетелите на независимите имперски градове.