Атанасий Кирхер
From Wikipedia, the free encyclopedia
Атанасий Кирхер (на немски: Athanasius Kircher) е германски йезуитски учен и енциклопедист, който публикува около 40 важни труда, от които най-известни са онези в областта на сравнителното религиознание, геологията и медицината. Кирхер е сравняван с йезуитския си колега Руджер Йосип Бошкович и с Леонардо да Винчи, поради огромния му обхват на интереси и е удостояван с титлата „Майстор на сто занаята“.[1] Той преподава над 40 години в Романския колеж, където създава кабинет на куриозите.
Атанасий Кирхер Athanasius Kircher | |
свещеник и учен | |
Портрет на Кирхер, когато е на 53 години. | |
Роден |
Гайза, Свещена Римска империя |
---|---|
Починал | 28 ноември 1680 г. (78 г.)
|
Погребан | Рим, Италия |
Религия | Католическа църква |
Учил в | Папски Григориански университет |
Научна дейност | |
Работил в | Папски Григориански университет Вюрцбургски университет |
Атанасий Кирхер в Общомедия |
Кирхер твърди, че е дешифрирал египетски йероглифи на древния египетски език, но повечето от предположенията и преводите му в тази област по-късно са открити за неверни. Обаче той правилно установява връзката между древноегипетския и коптския език и е смятан от някои за основател на египтологията. Кирхер се интересува и от китаистика и написва енциклопедия за Китай, в която отбелязва ранното присъствие там на несторианци, докато се опитва да установи връзката между Египет и християнството.
Работата на Кирхер в областта на геологията включва изучаване на вулкани и вкаменелости. Един от първите хора, наблюдавали микроби през микроскоп, Кирхер изпреварва времето си, като предполага, че Черната смърт се причинява от инфекциозен микроорганизъм и предлагайки ефективни мерки срещу разпространяването на болестта. Кирхер проявява и страстен интерес към технологията и механическите изобретения. Неговите изобретения включват магнитен часовник, различни автомати и първия мегафон. Изобретяването на вълшебния фенер често погрешно се приписва на Кирхер,[2] макар той наистина да провежда изследване на принципите, играещи роля в неговото Ars Magna Lucis et Umbrae.
Бидейки научна звезда за времето си, към края на живота си той е помрачен от рационализма на Рене Декарт и други. Към края на 20 век обаче, естетичните качества на работата му започват да се оценяват повече.