Анийско царство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Анийско царство (или Багратидска Армения, Арменско царство на Багратидите[2][3]) е арменска феодална държава, съществувала от 885 до 1045 г. Багратидите успяват да върнат в употреба политическия термин „Велика Армения“[4], което става официално име на държавата[5]
Анийско царство | |
885 – 1045 | |
Багратидска Армения около 1000 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Багаран (885 – 890) Ширакаван (890 – 929) Карс (929 – 961)[1] Ани (961 – 1045) |
Официален език | арменски език |
Религия | Арменска апостолическа |
Форма на управление | Монархия |
Династия | Багратиди |
цар | |
885 – 890 | Ашот I |
890 – 914 | Симбат I |
914 – 928 | Ашот II |
928 – 953 | Абас I |
цар | |
953 – 977 | Ашот III |
977 – 989 | Симбат II |
989 – 1020 | Гагик I |
1020 – 1040 | Ованес-Симбат |
цар | |
(1021 – 1039) (съвместно) | Ашот IV |
1042 – 1045 | Гагик II |
Площ | |
140 000 km2 | |
Валута | Перпера, абасидски динар |
| |
Днес част от | |
Анийско царство в Общомедия |
Арменското царство на Багратидите е основано от Ашот I[6] в началото на 880-те години[7] след почти 80-годишна вътрешна автономия на страната под управлението на рода Багратиди, придобита след арабското завладяване на Армения.
Възстановяването на арменската държава като цяло бележи началото на нов златен век в историята на Армения[8]. Анийското царство достига своя най-голям разцвет между X—XI век в периода на управление на Гагик I. С превземането на столицата Ани от страна на Византия през 1045 г. царството спира да съществува.