Анархокапитализъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Анархокапитализмът, известен още като пазарен анархизъм,[2] е политическа философия, която се застъпва за елиминирането на държавата, за суверенитет на личността, частна собственост и свободен пазар.
Анархокапиталистите смятат, че при липсата на държавни закони, с помощта на свободния пазар ще се развие по-добро общество, наричано „доброволно общество“.[3][4] В анархокапиталистическото общество силите на реда, съдилищата, както и всички други институции, се управляват с частно финансиране и на конкурентен принцип, а не централизирано чрез принудително данъчно облагане. Парите, заедно с всички други стоки и услуги, се предлагат от частни конкурентни финансови институции в условията на свободен пазар. Личните и стопански дейности в рамките на анархокапитализма се регулират от организации за разрешаване на спорове при доброволно участие, с доброволно договорени правила и закони, а не чрез наказания, репресия и политически монопол.[5]
Различни теоретици са възприемали правни теории, подобни на анархокапитализъм. Терминът за пръв път се използва от Мъри Ротбард, който в средата на 20 век синтезира елементи от австрийската икономическа школа, класическия либерализъм, и от идеите на американските анархисти-индивидуалисти от 19 век Лизандър Спунър и Бенджамин Тъкър (отричайки, обаче, тяхната трудова теория за стойността и нейните следствия).[6] Анархокапиталистическото общество според Ротбард ще спазва взаимно уговорен „правен кодекс, който ще бъде общоприет, и който съдилищата ще се задължават да следват.“[7] Този пакт ще признава суверенитета на индивида и принципа за недопускане на агресия.
Анархокапиталистите се различават от минархистите, които се застъпват за ограничена държава (т.нар. „нощен пазач“), която да осигурява защита на личността, както и от повечето други анархисти, които често се стремят да забраняват или ограничават натрупването на собственост и притока на капитали.
Според Ротбард, няма такава стока или услуга, за чието производство или предоставяне да е необходима държава; не съществува данък, който е „неутрален“ към пазара; свободният пазар е абсолютно несъвместим с наличието на държава.