Амиенски договор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Амиенският договор временно слага край на военните действия между Франция и Обединеното кралство по време на френските Революционни войни. Подписан е в град Амиен на 25 март 1802 г. (4 жерминал, година X по френския революционен календар) от Жозеф Бонапарт и маркиз Корнуолис като „окончателен мирен договор“. Последвалият мир продължава само година. По силата на договора, Обединеното кралство признава Френската република.
Амиенски договор | |
Информация | |
---|---|
Подписване | 27 март 1802 г. |
Място | Амиен, Франция |
Подписали | Жозеф Бонапарт |
Амиенски договор в Общомедия |
Заедно с Люневилския договор от 1801 г., споразумението от Амиен бележи края на Втората коалиция. Войната започва добре за съюзниците, с неуспехите на генерал Бонапарт по време на Египетската кампания. Все пак, след френските победи при Маренго и Хоенлинден, Австрия, Русия и Неаполитанското кралство искат мир. Победата на Нелсън в морското сражение край Копенхаген на 2 април 1801 г. прекъсва създаването на Лигата на въоръжен неутралитет и води до преговори за прекратяване на военните действия. Договорът става възможен след оставката на Уилям Пит на 16 февруари 1801 г., който е наследен на поста премиер от Хенри Адингтън. През октомври същата година, в Лондон са подписани предварителните клаузи на договора, което е посрещнато с илюминации и фойерверки. Смята се, че мирът ще доведе до отмяната на данък общ доход, въведен от Пит, спадане на цените на зърното и съживяването на пазарите. Британската комисия по преговорите в Париж е водена от Робърт Дженкинсън, лорд Ливърпул.